Забранената дума „трябва“ и още 15 съвета за общуването

Начинът, по който говорим с малкото, го учи как да общува със света и е основна част от възпитанието. Внимателно подбраните фрази отварят затворените малки умове. Придържайте се към теми, които детето ви познава и се интересува. Задавайте въпроси, които изискват повече от „да“ или „не“. Вместо "Как мина денят в училище?" опитайте с "Какво е най-забавно нещо, което направи днес?"

И забравете думата „трябва“ - с нея ще отблъснете и малкото, и тийнейджъра. Ето още 15 неща, които научихме за общуването с нашите деца:

1. Контакт очи в очи

Когато говорите на детето, установете контакт очи в очи - така ще привлечете вниманието му и ще сте сигурни, че ще ви чуе. Внимавайте да не прекалите с контакта с очите, защото детето може да го възприеме по-скоро като контрол, отколкото като свързване.

2. Обръщайте се към него с името му

“Йоане, моля те..."

3. Правилото за едно изречение

Говорете кратко и ясно, така е по-вероятно детето ви да не отклони вниманието си.

Използвайте кратки изречения с едносрични думи. Чуйте как децата общуват помежду си и го имайте предвид.

4. Помолете детето да повтори казаното

Ако то не може, това означава, че трябва да му обясните отново.

5. Предложете така, че то да не може да откаже

Не използвайте императивни фрази като "Обличай се бързо, закъсняваме!" Това поражда съпротива и реакцията:"Ще правя каквото си искам."

6. Бъдете позитивни

Вместо "Не тичай, ще се спънеш и ще паднеш", опитайте с "Вкъщи ходим, навън тичаме."

Много деца се дразнят и не приемат да бъдат командвани. Вместо "Аз искам да подредиш..." използвайте "Би ли подредил...", което е начин за намиране на компромис, а не разпореждане.

7. Когато - тогава

„След като си измиеш зъбките, тогава ще ти прочета приказката за...“

8. Позволете на детето да направи избор

"Коя блуза искаш да облечеш - червената или синята?"

9. Съобразявайте се какво разбира детето 

Колкото по-малко е детето, толкова по-кратки и по-прости въпроси му задавайте. Например една обща грешка, която правят родителите е да питат 3-годишното "Защо направи това?" Повечето възрастни не винаги могат да отговорят на този въпрос за своето поведение, какво остава за него. Вместо това опитайте с "Нека поговорим за това, което направи."

10. Говорете с децата си така, както искате те да говорят с вас

Изисквайте от тях да бъдат любезни. Дори двегодишното може да се научи да казва "моля". Децата не трябва да мислят, че добрите обноски не са задължителни.

11. Говорете психологически коректно

Заплашително или осъдително говорене вероятно ще постави детето в отбранителна позиция и то ще се затвори в себе си. Вместо "Трябва да..." опитайте "Бих искала да..."

12. Повтаряйте многократно, за да разбере и запомни 

Тук има риск да го подразните, но е важно да го правите, когато говорите на малки деца под две години. Колкото повече порастват, все по-малко и по-малко ще се налага да повтаряте, а 10-12 -годишните може да приемат вашите многократни напомняния като заяждане, така че, както се казва, мерете си приказките.

13. "Говорете" с химикалка и хартия

За да не еволюират напомнянията ви в досадно заяждане, когато общувате с тийнейжърите, които не могат да приемат да им се казва отново и отново да направят нещо, оставете забавна бележка или картинка. Опишете и нарисувайте молбата си като комикс, за да го накарате да се усмихне. След това гледайте как това, което искате, ще се случи.

14. Говорете тихо и спокойно

Колкото по-силно крещи то, толкова по-меко му говорете вие. Нека детето "изпусне парата", докато от време на време подхвърляте: "Разбирам." или "Мога ли да помогна?" Понякога гневното избухване има нужда от грижовен слушател.

Преди да кажете каквото и да било, успокойте детето, възстановете емоционалното му равновесие. В състояние на емоционален срив то нищо не възприема.

15. Давайте привлекателни алтернативи

"Не може да отидеш сама в парка, но може да си играеш в двора."

16. Уведомявайте предварително

"Скоро ще си тръгваме. Кажете „довиждане“ на играчките, чао-чао на момичетата... "

Еми Спасова